20 бр.

Много харесвам автентичната кухня. С особено уважение се отнасям към старите български рецепти. Наскоро гледах предаването “Бързо, лесно, вкусно” по БНТ, в което една много симпатична, мила баба (на име Христа) разточваше домашни кори. Тя показа цялата технология за приготвянето на тези банички (научила я от своята свекърва). Действието се развива в село Ваклино, близо до Шабла.

Веднага се заех със задачата да опитам да направя баничките. Изискват се минимум продукти и малко майсторлък. Не бих казала, че е трудно. Баничките са уникално вкусни и си заслужават всяка отделена минута. Ако може да си представите многолистно тесто за баница (за тутманик всички знаем, но това е различно)…е, това е то! Много съм доволна от резултата, а рецептата влиза в графа “най-любими”.

Необходими продукти

за тестото:

1 яйце

1 ч.л. сол

1 и 1/2 ч.ч. топла вода (чашата е с вместимост 300 мл)

5 ч.ч. брашно (уточнявам, че използвам САМО 4 цели чаши, а от петата съвсем малко) – много зависи от вида брашно и затова винаги започвам с по-малко и добавям постепенно остатъка при необходимост);

за плънката:

150-200 г натрошено сирене

за намазване на кората:

40 г свинска мас, разтопена (може “на око”, не е нужна точна мярка)

ще ми трябва още:

олио/мас за пържене

Начин на приготвяне:

В подходящ съд разбивам яйцето с водата и солта. Започвам да добавям една по една чашите брашното. В моя случай добавих 4 ч.ч. и горе-долу 1/3 от петата чаша. Трябва да получа меко тесто за баница, което не лепи. Оставям го да почине 15 мин. покрито с памучна кърпа.

С остатъка от последната чаша брашно поръсвам работния плот. С точилка разточвам тестото на кръгла кора с дебелина 0.5 см. 

Намазвам цялата повърхност на кората с мас. Разрязвам кръга като пица на 8 парчета, но НЕ стигам до средата. Така, в средата трябва да остане малък кръг с диам. 10 см. Получава се нещо като разтворено цвете с 8 листа.

Свивам едно от листата навътре към малкия кръг и притискам с пръсти. Върху него полагам съседното листо. По същия начин свивам едно след друго останалите. Получавам една купчинка (като неоформена питка).

Разточвам я на голяма кора. Не трябва да е супер тънка, но да започне леко да прозира плота.

Разточването не е трудно. Тестото вече е маслено. Аз разточвам върху мушама и в този етап не я поръсвам с брашно (вие преценете…ако мушамата/плота лепи го набрашнете). 

Поръсвам половината кора с натрошеното сирене. Прехлупвам другата половина без сирене върху тази със сирене.

Режа получената повърхност (с формата на половин кръг) на триъгълници или правоъгълници (фигурите са по желание).

Ако се отворят ръбчетата ги притискам добре, за да остане плънката вътре.

Пържа баничките от двете им страни в силно сгорещено олио.

Сервирам ги топли.

Съвет:

Аз рязах кората с кръгъл нож за пица, след което се наложи на доста места да затворя плънката. В предаването, баба Христа режеше тестото с овала на чиния. Първоначално ми беше странно защо го прави, но впоследствие реших, че по този начин плънката е по-добре запечатана от всички страни.

Вие преценете кой метод е по-рационален.